Мисията на Църквата (Варна)

Мисията на Църквата. Репортаж от Седмицата на православната книга във Варна.
Автор: Димитрина Чернева

От 7 до 13 септември тази година във Варна се проведе 17-ото издание на международния форум Седмица на православната книга. Традиционното за църковния живот на града събитие отново събра множество гости от страната и чужбина – автори, издатели и читатели разговаряха по актуални въпроси от живота на обществото и Църквата, бяха представени нови православни заглавия, в рамките на форума се проведе и богословска свещеническа конференция „Катехизацията и въцърковяването”, чиято цел бе да мотивира свещениците от епархията да разширят просветителската си дейност. Основната тема на тазгодишната Седмица бе „Мисията на Църквата за спасението на човека”. Бе отбелязана също така 1150-ата годишнина от покръстването на българите, честванията на която започнаха още през есента на 2014 г. Форумът бе съпътстван с културна програма, включваща фотоизложбата „Поклонническият път Рилският Чудотворец” и концерти с църковна музика.

Интерес предизвика докладът на Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, посветен на личността и делото на св. цар Борис Покръстител. Каравълчев акцентира върху необяснимия по думите му факт, че най-голямото постижение на християнската цивилизация в Източна Европа – приемането на християнството от българския народ, създаването и разпространението на българската писменост и литература и въвеждането на богослужение на български език – е един от най-слабо осветените от историографията въпроси. Той подчерта, че и до днес продължават спекулациите и наложилите се клишета от марксистката историография, която не можеше да игнорира великото дело на св. цар Борис – според автора „най-големият, най-мъдрият, най-величественият и достоен български владетел” – но направи достатъчно, за да го опорочи и замъгли до степен, че днес невинаги можем да се ориентираме в лабиринта от полуистини и идеологеми. Един от проблемите в съвременната българска историография е, че част от историците не осъзнават неоспоримия факт, че в Средновековието канавата на всички процеси и събития е колкото политическа, толкова и верова, обусловена от религиозния мироглед на участниците в тези събития.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изнесе доклад на тема „Синтезът на духовност и просвета – примерът на Варненския и Преславски митрополит Симеон”. Той припомни мащабното просветителско и пастирско дело на митрополит Симеон, когото определи като човек с вселенско и универсалистично съзнание: „Дълбоко свързан със своя народ, отдавайки целия си живот за неговото духовно и културно въздигане, митрополит Симеон при все това не може да бъде определен като човек, ограничен до неизбежно тесните рамки на националната принадлежност. Роден и израснал в мултиетническата Османска империя, в мултикултурната среда на родния си Бургас, той не просто познава повече от един национален бит и традиция, но и изучава в дълбочина определилата целия облик на региона, към който принадлежи, древногръцка писменост и култура. Той е човек, който се чувства еднакво добре както в родния Бургас, така и в Патриаршеското училище на остров Халки, и в столицата на империята, и накрая – в своята престолна Варна. Нещо повече: оставайки завинаги човек на християнската вяра и на Православната ни църква, той не се ограничава само до класиците на християнската древност, но отива и по-далеч, по-назад във времето, изучавайки образците на античната философия и дори превеждайки за първи път на български език текстове на Платон. А всичко това вече е свидетелство за наистина вселенско, за универсалистично съзнание, което – отново ще настояваме върху това! – го сродява с личности като св. Фотий, св. Евтимий и всички онези колоси на християнската духовност и култура, върху които продължава да се крепи и до днес нашата църковна просвета и православната ни християнска култура”.
За втора поредна година в Седмицата на православната книга участва отец Радомир Никчевич, главен редактор на издателство Светигора в Черна гора. Той представи дневниците на Черногорския митрополит Амфилохий Радович, описващи ужаса от разорението на Косово и Метохия в годините след 1998 г. Гостите на форума във Варна можаха да видят филма „Вие отивайте, аз не искам”, създаден по дневниците на митрополит Амфилохий – покъртителен разказ за разрушителния сблъсък между мюсюлмани и християни, за смъртта и насилието, за разорението на светините. Отец Радомир разказа още за трудностите, с които се сблъсква днес Православната църква в Черна гора, за намерението на парламента там да гласува законопроект, с който да одържави всички църковни имоти. Същевременно духовникът подчерта, че въпреки тези изпитания за последните 25 години в Черна гора са обновени и изградени 600 православни храма, обновени са повече от 50 манастира и са изградени около 10 нови. „И днес за първи път имаме повече монаси, отколкото свещеници”, сподели отец Радомир.
Архимандрит Хризостом Майдонис от Света гора, който и миналата година бе гост на Седмицата на православната книга, представи мисионерската дейност на Гръцката православна църква в Африка – над 200 православни училища в Конго, повече от две хиляди учители и над три хиляди обучаващи се. Духовникът показа видеокадри от африкански села, които свидетелстват как местните православни жители посрещат своя епископ с радостни възгласи и песни, както и филм за православния крал на едно африканско село, който след своето покръстване скъсал с полигамията и местните суеверия и който присъства на неделната Света литургия, облечен в традиционни африкански одежди… Архимандрит Хризостом призна, че дъщерните православни църкви в Америка и Западна Европа са много по-активни в мисионерското дело. Разказа как неотдавна православни младежи от Западна Европа написали писмо на свои връстници в Конго, призовавайки ги: „Усвоявайте православието, живейте православната вяра, защото ще се наложи вие да бъдете новите мисионери на Европа”.
Сред гостите от Русия бяха протойерей Александър Торик, мисионер и автор на няколко православни романа за младежи, и д-р Атанасий Зоитакис от Московския държавен университет. Александър Торик подчерта значението на художествената литература като мощен инструмент на православната мисия. Той сподели, че от дългогодишния си опит като мисионер е разбрал едно – днес хората не желаят да бъдат директно поучавани, те искат сами да стигнат до вярата и до избора да се въцърковят. Затова той се насочил към писането на романи, в които като червена нишка вплита идеята за християнството и отговорите, които то дава на човешките проблеми. „Понякога в текстове, които не бихме могли да определим като религиозни, откриваме смисъл, пряко свързан с християнските ценности, например жертвената любов. Знаете ли, това е много важен белег. Там, където няма любов и готовност за саможертва, няма и християнство. Дори да си завършил три богословски университета”. Отец Торик сподели, че често му се обаждат или му пишат хора с въпроси относно една или друга книга. „Така прочетох всичко за Хари Потър и Властелинът на пръстена и не виждам никакъв сатанизъм нито в тези книги, нито във филмите по тях. Да, там има вълшебства, магии, но в крайна сметка най-голямата магия, която побеждава всичко и нищо не може да й устои, това е любовта. Любовта на майката, любовта на приятелите. Опитният християнин би съумял и чрез Хари Потър да проповядва християнството, а лошият може и с Евангелието да погуби човека. В Русия днес има почти 2500 религиозни организации, които твърдят, че са християнски. Всички те използват Евангелието, но е много важно как”.
Протойерей Александър Торик разказа още за своите пътувания до Гърция и Света гора, за срещите си с гръцки монаси и хора, познавали лично стареца Порфирий Кавсокаливит. „Някои от моите събеседници бяха негови духовни чада и от собствен опит свидетелстваха за този подвижник. Веднъж при стареца дошли родителите на едно деветнайсетгодишно момиче и занареждали: „Отче, такова добро момиче беше, ходеше на църква. Но откакто навърши 19 години, започна да се събира с лоша компания, държи се ужасно, живее греховно, безобразно… Ние знаем, че с този начин на живот тя погубва душата си, но вече изгубихме всякаква възможност да й въздействаме. Не искаме дъщеря ни да погине, какво да направим, за да я спасим?”. Отговорът бил прост, категоричен и даже малко шокиращ: „Трябва да станете свети! За да спасите дъщеря си, имате само един път – трябва да станете свети”. „Свят” на гръцки може да се преведе и като „осветен”, тоест носител на божествената благодат на Светия Дух. На практика всеки човек, който се смята за християнин, постоянно трябва да се старае да се освещава”. В заключение отец Торик отбеляза, че днес Църквата е призвана да мисионерства не само в отдалечени места като Африка, но и в традиционно православните страни, където много хора не познават Христос и Неговата църква.
Атанасий Зоитакис е преподавател в Катедрата по история на Църквата в Московския държавен университет и председател на московското православно издателство „Света гора“. Той разказа, че в Русия днес почти всеки храм организира неделно училище. Има също така православни училища – това са както държавни, така и частни общообразователни училища от 1 до 11 клас със задълбочено изучаване на православната вяра. По думите на Зоитакис обаче е сложно да се прецени доколко ефективно е подобно обучение. „Защото необходимостта от личния пример не отпада. Става дума за примера на педагозите в тези училища и на свещеника в неделното училище. Всичко е строго индивидуално. В някои случаи дори детето да ходи в неделно или в православно училище, след това то все пак се отдалечава от Църквата”.
Атанасий Зоитакис също сподели своите впечатления от многото си пътувания до Атон: „Когато отивам там, аз отивам при конкретни хора. И не толкова с определени въпроси, а просто да бъда известно време с тях. Има много монаси, които наистина водят подвижнически живот. Дори няма нужда да разговаряш с човека, достатъчно е да поседиш до него. Там монашеската традиция е жива и се предава от стареца на неговите ученици. Знам, че в България е много известен старецът Паисий. Аз имам лични впечатления как тази традиция се предава от него на учениците му. Вижда се приемствеността в братството, как традицията се предава от поколение на поколение. Много често учениците се отнасят към своя духовен отец като към баща, неговия духовен отец смятат за свой дядо, а другия преди него – за прадядо. Това въздейства много силно, защото разбираш как традицията е преминавала от столетие в столетие. Има случаи, когато можеш да проследиш назад във времето – за 400–500 години – кой от кого е приел Преданието. Хубавото на Атон е, че там има разнообразие – един манастир не е еднакъв с друг и човек с човек не си приличат. Всеки е уникален, там има толкова ярки личности, които излъчват такава любов, доброта и красота на душата, че само можем да се учудваме и да благодарим”.
Безспорно най-голям интерес на тазгодишната Седмица на православната книга предизвикаха двама гръцки духовници – Едеският митрополит Иоил и Лимасолският митрополит Атанасий. Много откровено, простодушно и със смирение митрополит Йоил разказа за две свои срещи със стареца Паисий. Като митрополитски проповедник той отишъл да служи Литургия на св. ап. Яков в едно село. В олтара обаче настанала малка бъркотия, тъй като свещениците подготвили много нафора, а според последованието на тази Литургия не се раздава нафора на народа. Свещениците искали да раздадат нафора, а митрополитският проповедник твърдял, че трябва да се спазва уставът. „В края на краищата отците отстъпиха, защото казаха, че ще проявят послушание към мен като митрополитски проповедник. Мина много време, около две години. Веднъж пак бяхме се запътили към стареца. С мен имаше две млади момчета и един англичанин, който беше православен. Влязохме в килията на св. Паисий, където имаше вече и други хора. Старецът извади една кесия, в която имаше точно толкова портокали, колкото хора бяхме отишли, и ги раздаде на всички… След това ме попита: „Отче, как завършва Литургията на св. ап. Яков?”. „С миром изидем“, казах аз. „А когато свърши, нафора даваш ли на хората?”, отново попита той. „Не, не давам”, отвърнах аз. „Давай, нека хората да не си отиват празни от храма.“ Бях забравил за онази случка преди две години, но сега си я спомних.“ Митрополит Иоил си спомни и времето, когато бил все още йеромонах в митрополията в Едеса. Тогавашният митрополит на епархията бил много труден човек и младият йеромонах много пъти искал да напусне това място. „Десет митрополити ме канеха: „Ела в нашата митрополия“, но аз все още издържах. Един ден обаче не изтърпях и взех решение да си тръгна. Преди това отидох при стареца Паисий. Бях си намислил как да му представя нещата, всичко беше много добре подредено в главата ми, оставаше той само да каже: „Да“. Не бях споделил с никого тези неща. Когато отидох при стареца, той беше сам. Седнахме един срещу друг и той ме попита какво съм намислил да му кажа. Аз успях само да промълвя: „Знаеш ли…“, и нищо повече. Преди да успея да продължа, той стана и ми каза: „Не, никъде няма да ходиш, Божията воля е да останеш там“. После, като ме изпращаше, пак ми каза няколко пъти, че трябва да остана там. Не знам дали знаеше, че един ден ще стана там митрополит, но така или иначе останах.”
За да чуят беседите на Лимасолския митрополит Атанасий, във Варна пристигнаха хора от цялата страна. Никога залите на този църковен форум не са били така пълни. Известният проповедник изнесе беседи за възпитанието на младите в съвременното общество и за хармонията в брака. По време на гостуването му бяха представени две негови книги – Изкуството да живееш с Бога (издание на „Двери”) и Думи за живот (издание на Ловчанската митрополия). Митрополит Атанасий отговори на множеството въпроси на миряни и духовници, на представители на медиите.
сп. «Християнство и култура», бр. 8, 2015 г.

Источник: Сайт духовно-просветительского центра Архангела Михаила, г.Варна (Болгария)